Илия Баровеца: Ако мамех хора, щях и Бай Тошо да оправя! автор(и):
Стефан Миланов, прочитания:
1282, коментари:
1 
Виж галерия 1
2 3 » Гений, феномен, уникален... Това са думите, с които той най-често описва покойния Илия Баровеца. Ще речеш, че е някой фен на
култовия измамник, вдъхновил “Опасен чар” -
татуиран до уши затворник, делил с него килия през дългите десетилетия в
“университета”. Или роднина, намерил парите му, които въобще не се знае
дали съществуват.
Всъщност събеседникът ни е Александър
Александров - следовател, който навремето вкарал Баро (така всички
по-близки го знаят) в затвора. С цялото си уважение! Другарят следовател
после си изработил респект към патологичния хитрец до степен, че...
след години му станал нещо като изповедник, приятел в нужда и почитател.
Носел му в пандиза цигари (нищо, че Илия никога не е пушил), храна,
шоколад и т.н. Щом избухнала демокрацията, Александров като много други
минал на страната на адвокатурата. От която, между другото, е и до днес.
Накрая стигнал дотам, че веднъж защитавал Илия (иначе казва, че е
отбягвал да го прави - б.а.). По дела, по които трябвало да получи общо
над 120 г. затвор, той с кумулациите му издействал само двадесет и
няколко. Абсолютният минимум - от адвокатска гледна точка успех. Само че
над 70-годишният тогава Баро попитал: “Е, кога ще ги лежа, бе,
братко?!” Но не престанал да е признателен и да поддържа контакти с
бившия следовател до самата си смърт.
Баро почина на 78 г. на 5
април в най-познатото му място на света - Софийския затвор. Ако човек
вярва на Александров - а няма причини да не го прави - сигурно е отишъл
да мами населяващите Оня свят.
Надали има гражданин на тази
държава - стига да говори български и ЕГН-то му да започва с 8, 7 или
по-малка цифра, който да не е гледал “Опасен чар”. Въпреки купчините
митове, феноменалното изпълнение на Тодор Колев, плюс всичко написано за
Илия едва ли има по-достоверен източник от следователя адвокат. Да
добавим, че всички измамници - абсолютно задължително и без изключения,
обожават да се хвалят. Закон! “Той никога не е лъгал - сащисва ни почти
от вратата бившият кадър на МВР. - Той ОМАЙВАШЕ!”
Илия Георгиев
Николов, роден през 1934 г. в София (иначе коренът му е от радомирското
с. Негованци), влиза в затвора за сефте през 1946 г. Дори не помнел за
какво е била първата му присъда - откраднал вафла ли, кифла ли - било
глад, а по “Графа” имало частни пекари. Пратили го в поправителен дом за
малолетни.
С 60-те години на ХХ в. в тихо дремещата НРБ идва златен век за уникалните шашми на Илия.
Една
вечер отива в дома на тогавашния управител на култовия ресторант
“Севастопол”. Хем е по тъмно, хем познава закона - явява се преди края
на законовия срок. Дори по стария НПК обиск и изземване се прави само от
8 до 22 ч, освен при много извънредни ситуации, като убийство. Тук
нашият събеседник Александров става и изиграва моноспектакъла, който
Баро сам преди години му показал.
- Лейтенант Петров! Добър вечер. Вие ли сте управителят на “Севастопол”?
Има безупречен паспорт, служебна карта и разбира се, униформа от шивача си, на когото давал баснословни суми.
- Да. За какво става въпрос?
Показва
постановление за обиск и изземване - с безупречен печат на
прокуратурата, подпис на обвинител (тогава не се искаше разрешение от
съда - б.а.).
- Имаме сигнал - трябва да извършим претърсване и изземване.
- Какво да направя, др. лейтенант?
- Ами намерете 2 поемни лица - знаем, че е извършено... така... присвояване, тежки престъпления, много пари сте взели...
- Др. лейтенант, съседите са професори, интелигентни хора, учени - как ще ги извикам, аз съм с авторитет?!
- Това не ме интересува!
Леден
и непреклонен. Оня почва кандърми в смисъл - може ли само замалко да
влезем вътре, само нещо да ви кажа. А Илията ужасно сериозен:
-
Имаме приложени специални разузнавателни средства (знаел имената и на
двете СРС от едно време - “Пирин” и “Родопи”), знаете ли какво ще
стане?!
- Моля ви, др. лейтенант!
- Доведете ми поемните лица.
На четвъртата, петата кандърма леко се “пропуква”:
- Нека помисля... Може!
Вече
са вътре, а после Баро хълца пред следователя: “Влизам - холът му 100
квадрата! Толкова ми е апартаментът! И като взех да гледам какво
обзавеждане, си викам - мама си да такова, що не взех един товарен
камион, щях да му натоваря и мебелите!” А другарят злоупотребител с
народна пара кърши ръчички, червен, потен и мек като дъвка. Нашият
шепне:
- Другарю управител, знам, че има подслушвателни устройства (естествено, че няма!).
- Кажете.
- Абе - съвест, не съвест - реших да не ви правя претърсване и изземване. Нещо сухо имате ли?
- Колко?
- 50 000.
- Веднага.
- А откъде ще вземете парите - банките не работят?
- Няма страшно.
А
тя - стара софийска кооперация отпреди Девети - имало камина, но той я
зазидал. Извадил тухличка и отвътре - 50 000 лв. По онова време с 10 лв.
едно семейство се наяжда и пийва доволно в най-лъскавите ресторанти!
Баро ги прибира едва ли не с отвращение и просъсква:
- Ако разбера, че нещо си ме накиснал, ще те разстрелям!
Оттам
- право в бар “Астория”, където подпира 4-те крака на масата с 40 000
лв. По 10 бона на всеки - ей така - да си направи густо! Оттогава идва
прякорът Баро, а и прословутата сцена на Тодор Колев с шведките и Сиси
Боата. На въпроса на следователя - а другите 10? “Другите 10 - за
веселбата. Аз тия съм ги отписал!”
Той не пие! Прави
умопомрачителната сметка от около 6000 лв. - неописуема сума за онова
време. За другите пари казва, че раздал на детски градини като анонимен
дарител. 40-те хиляди накрая си прибрал, като се смеел: “Никой не се
сети, бе ееей, приятелю - да бръкне под масата, да си вземе някой лев!”
Знаят
се само 1-2 случая, в които Баро не е с истинското си име. Вторият е,
когато същият другар лейтенант си открива банкова сметка в ДСК в
Кюстендил - внася 10 лв. Отива след седмица, само че е дописал 3 нули -
горд притежател на 10 бона влог. Касиерката наброява цялата сума на
другаря милиционер - как няма да му има доверие! Като след всяко
ужилване, той пъргаво закрачва към гарата, където е изчислил удара си
така, че веднага да се качи на влак.
Само че женицата се усеща,
звъни и след него хукват двама цивилни. Той си кюта кротко в трена,
когато те нахлуват: “Горе ръцете, ти си извършил измама!” А в купето -
полковник от армията. Нашият: “Аз??! Измамник?! Лейтенант?!” Ония си
държат на своето и полковникът рипа: “Това е милиционер, другари, колега
- ако обичате напуснете веднага!” Хваща се и за оръжието. Баро използва
суматохата, докато се разправят, и право в тоалетната. Униформата е
ушита достатъчно голяма, сваля всичко, а отдолу - цивилен по костюмче.
“Излезнах 100 кила, а аз съм 60!”, смеел се после.
Обаче за да
няма веществено доказателство, почва да пуска парите във влаковия
нужник. Вече всичко изхвърлил, цивилен, слиза на гара Радомир. “Мангизи -
казвал - от Кюстендил до Калища!!! Десетолевки!” Все пак го гепват и
осъждат на базата на разпознаване. Адвокатът днес се смее, че ако е сега
с тия доказателства, никога няма да го окаушат.
Реалното
запознанство на Александров и Баро е в началото на 1989 г. Получава се
сигнал, че в Кондофрей е умрял човек. Будната другарка секретарка на
кметството, която издава смъртния акт, обаче звъни в РПУ-Радомир, че
човек Илия Георгиев Николов в Кондофрей няма и никога не е умирал.
А
нашият, преследван от вси страни от закона, се явява на младото
докторче на селото. Представя се за полк. Иван Иванов от спецслужбите,
който има брат близнак. “Турското контраразузнаване и разузнаване (и
двете! - б.а.)ме преследват и аз трябва да бъда умрял заради родината.
Брат ми няма да го закачат.” Пак си е направил всички служебни карти и
пр. Докторчето смаяно издава смъртен акт.
На местните ченгета Илия
не им говори нищо, обаче пък им се бачка. Когато делото отива при нашия
събеседник, той праща призовка до жк “Люлин”, където е адресът на
въпросното лице. Праща призовка, получава некролог.
Всъщност на
Баро можело и да му се размине, но по същото време изчезнала жигулата на
шефа на “Кремиковци”. Нещо нетипично за Илия, но е истина - просто
искал да се повози из Перник и Радомир... Оттам влизат в дирите му и го
хващат в Негованци. Язък за труда - дори си изкопал гроб в същото село.
“С кръст, с пръст... Умрял, бе!”, смее се Александров.
При първата си среща с бъдещия си пръв приятел и изповедник - следователя, първите думи на Илия са:
- Др. капитан, кой е шеф на следствието?
- Георги Гергов.
- МА ЖОРО ТУКА ЛИ Е НА РАБОТА?!
Александров
казва: “Всъщност Жоро беше зам., аз обаче го вкарвам при началника
Ванчо Янакиев. И той - уникален! - хвърля му се на врата: Ооо, Герга,
къде си, бе! Викам - Баровец, това е Иван Янакиев. Гергата е в 9-и
кабинет. Един на нула за мен, Баро!”
Илия изравнил в резултата,
след като месеци охкал в ареста, че е болен. Нашият събеседник се смилил
и му издействал подписка. Дори му дал 20 лв., че нямал за влака. Обаче
тихо тръгнал след прясно освободения и куцащ Баровец. “Оня, като стигна
площада, като с магия изправи походката. Викам - Абе, Баро, да ти го
нач.кам! Защо мене ще ме бачкаш!” Но мярката си е мярка - вече бил
свободен.
Преди това Александров и негов колега - днес шеф в
прокуратурата, направили експеримент. Осигурили му каквото поиска -
такъв молив, такава гумичка, хартия и го оставили сам за 1 час в
кабинета. Влизат, а той има документ за получаване на еди-каква си
стока. И вика - от кое предприятие ти трябва. А Александров - от ДМЗ
(Държавен металургичен завод) “Ленин”. “Дайте да видя печат.” И го прави
1 към 1. Нарисувал им и по една карта за главен и старши следовател -
като бонус.
Запознанството на следователя и Баро завършва с 3 г. и
5 месеца ефективно в ущърб на втория. После събеседникът ни често
почнал да му ходи на свиждане. Носил ядене, цигари, шоколади. Ама нали
не пуши? Вътре въртял далавери с папироси. Веднъж поръчал 100 детски
мобифона и ги продал на неграмотните пандизчии на космически цени. Не
работел, за да намали присъдите си. “Врътнем некой старшина и той пише,
че съм работил”, чистосърдечно признавал.
“Той никога, хайде в 99 %
от случаите не е излъгал човек. Вика - ако можех да излъжа, щях да
оправя и Бай Тошо! Поне допреди демокрацията”, казва ексследователят.
После включил към жертвите и “тия наглите чорбаджии, новите”. Като го
пуснели за месец отпуска или прекъсване, връткал по 15-20 измами. Вътре
правел сценариите - много четял вестници и имал информация.
“В
измамите той беше като Паганини! - категоричен е Александров. - Това е
един гений. Ако българите бяхме съумели да го ползваме, щеше да има
голяма полза.
Сега измамниците са силови - политици, депутати,
герои на деня. Силата им идва от властта. А той нямаше никаква власт.
Властта беше неговият комбинативен ум.”
Наистина опасен чар“Мисля,
не прави разлика между Марсел Пруст или Кафка. Да не говорим за Вазов
или Дебелянов. Но това не му пречи - той е много обаятелен”, обяснява
Александров природния феномен Баро. Обобщава дарбите му така: обаятелен,
словоохотлив, “с качествата на Демостен, да не говоря за Цицерон”,
добър оратор. Никога не говори на диалект - само прекрасен български.
Имал прекрасен почерк.
Никога не се крие, когато върши измамата, с
което им спечелва доверието и симпатиите. Показва истинския си паспорт,
плюс цялата “документация” - заявка за получаване на 500 багера или 500
машини за заваряване... Измамникът признавал, че най-много труд в
живота си е вложил в правописа и правоговора.
Не пиел, не пушел, никога не е играл комар - нямал ахилесова пета.
Разбира
се, приятелството не е повод да “прости” и на Александров - в писмо от
2003 г. му казва, че има заровено имане и му обещава 30 000 долара, ако
го изкара (виж факсимилето). Естествено, адвокатът никога не ги видял. В
писмата си до него се обръща ту със “Санде”, ту с “г-н Александров”
според случая и изгодата.
“Аз съм разследвал много измамници, и на
доста високо ниво в България. Той е гениален! Винаги съм го сравнявал с
литературните герои - Остап Бендер, Шура Балаганов, Паниковски. Баро е
над тях!”
Последни снимки
Календар
).
