Писмото доказва упадакът и. За кражбата ня тялото и
катафалката, тя получава единадесен дена в затвора, глоба 255 долара и две
години изпитателен срок с препоръка за леченив. Междувременно майката на
мъртвият мъж я дава под съд, заради нанесените и психически травми и поисква
един милион долара, но получава сто и седемнадесет хиляди, който да покрият
щетите.
Интервюто по доло е правено в апартамента на Карен, малко студио пълно с книги,
некрофилски рисунки и сатанински украшения.
Като погледна сега назад във времето повреме на процеса и самата случка виждам,
че си имала съвсем малка подкрепа.
Не, няма значение. Вестниците бяха отвратителни и до ден днешен мразя
репортерите. Един от тях, дори ме сравни със случая на Ричарт Трентън Чейс –
Вампърът Убиец (Richard Trenton Chase, The Vampire Killer). Съпортът който имах
беше основно от страна на семеиството, но беше по скоро като задължение от
тяхна страна. Единият от братята ми се отрече напълно от мен. Тои каза, “Просто
искам да я запомня такава каквато беше.” Разбирасе по-късно дойде да ми се
извини, но все още ен се чувста уютно в компанията ми. Другият ми брат, беше по
съпричастен, но дори и тои ме попи, “Как го правиш?”
Преди делото имах прятел, който след като разбра за това полудя, би ми шамари и
каза, че не съм никаква жена и мога да ходя да се чука със труповете. Бях
изненадана, че знае. Изглежда много хора знаеха за това, а незнам от каде.
Въпросът който наи-често си задавам е, “Как го прави тя?”
Да, това е въпросът! Хората се питат такива неща – дори хора който изглежат
широко скроени – и когато им отговориш, те си казват, “Това е много интересно,”
и след това неиска да имат нищо общо с мене. А, пък аз нямам против да казвам
на хората как го правя, не ми пука.
Всички имат погрешната представа, че задължително трябва да има проникване за
да има сексуално удоволсвие и акт, което са пълни глупости! Защото, най-нежната
част от тялото на жената е извън женският полов орган и тя трябва да бъде
стимулиран.
Карен Грийнли е некрофилка. Преди
пет години вестниците гръмнаха когато беше избягала с катафалка и не се знаеше
нищо за нея цели два дни. Вместо да достави трупът в гробището, тя решила да
прекара малко време на саме с него. Случайно, полицията я намира в съседният
щат, предозирала с кодейн Тиленол. Съдът я обвинява единствено в нелегално
каране на катафалката, поради причината, че в Калифорния няма закон срещу
некрофилията. В ковчега полицията намира четери страници и половина писмени
показания за подобни неини деяни с между двадесет и четиредесет мъртви мъже.
Писмото било пълно с разкаяния около неините сексуални блянове: “Защо го
напраих? Защо? Защо? Страх от любовта, обвързването. Никой романс не боли
токова колкото това… .Това е ямата. Аз обичам да се ровя в моргите, те са моята
бърлога и може би моят гроб.”
Освн това, при секса иам различни изразни средства : докосването, 69, дори
държенето на ръце. А, това тяло си лежи просто, но пък притежава всичко което
да ме направи щастлива. Студенината, аурата на смърта, миризмата на смърт,
траурното обкръжение и т.н.
Миризмата на смърт?
Разбира се, намирам аромата на смърт много еротичен. Има различни благоухания,
например има тела който две седмици са киснали във водата на някои залив, или
пък жертви на пожари – който не ме причливат особенно – но пък прясно починал
човек е нещо съвсем друго.
Има и привличане към кръвта. Когато си отгоре му на трупа, има склонност да
изхвърли кръв от устата, докато правиш неубоздано любов с него. Разбира се
хубаво е да го видиш.
Ами проблемът със спина и т.н., не се ли притесняваш ?
Това е и причината скоро да не съм пробвала нещо. Принципно съм намерила начин
как да се добирам до тези траурни домове където има партниори който определено
ме привличат – млади дваисет годишни момчета - , но пък те са тези който умират
от спин.
Ходиш ли принципно на погребения на трупове-любовници ?
Да, беше доста удобно като се има в предвид какво работя. Налагало ми се е да
патувам заедно със семеиствата до гробищата и след това да смърбя заедно с тях
за починалият ум близък.
На погребенията е много странно, случвало ми се е някои от членовете на
семейството да доиде при мене да ме прегърне и да каже “Толкова се радваме че
успя да доидеш” и после ти се налага да кажеш “Да познавах го от училище…” или
някоя подобна глупост. А, пък ако починалият не е имал гадже, роднините те
поглеждат и казват “Да изглежда е била тя…(прятелката му)” и подоби абсурдизми.
Беше ли повреме на делото в Сакраменто?
Не, работех в погребален дом в друг град и ходех на училище същевременно. Беше
странно, но в денят когато получих призовка с молба да се свържа с адвоката си,
бях уволнена заради нещата който бях правиала с труповете. Някои, предполагам,
е знаел за това което правя. Знаех, че не са ме виждали, но изглежда някои се е
досетил. Разбира се, те все още незанеха за Sacramento все още. Разбраха
по-късно! За един ден ми се случи две ужасно гадни неща.
Бях работила в тоза погребална служба вече година, там бях провеждала много от
извънучилищните си деиности. Имах ключове и понякога спях там през ноща.
А, човекът за който беше делото…
Джон Меркюр?
Да. Разбрах, че са преместили трупът от гробищете след процеса.
Това беше товагава когато влизах със взлом в един траурен дом, и бях добарала
папките с информация че предстой ексхумация на този Джон Меркюр. После прочетох,
че майка му иска да извадят трупът му да бъде изваден за да постави котката си
там. Та в деня на ексхумацията се промъкнах и наблюдавах как го изравяд за да
го предадат на други служители който да го занесат в Мичиган.
Кога за пръв път разбра за некрофилските си влечения?
Това е нещо което ме влече целият ми живот. Преди правех гробовете и погребвах
домашните си любимци когато починеха. Имах си малко гробище в градината на
къщата.
I lived in a small town and the fireman's barbecue was next door to the funeral
home. To go to the bathroom you had to use the facilities in the funeral home.
I'd find any excuse I could to go to the bathroom, then I'd take side trips and
wander around the mortuary.
Това не те ли оплаши, като останалите деца?
Не, убожавах го! Бях наистина любопитна. Мотаех се по стаите…
Липсвалити работата в погребалните домове?
Да, ужасно! Дори и да не бях некрофилка, пак щчх да обичам погребалната
деиност. Изпитвам удоволствие да балсамирам и всичко останало, освен разбирасе
работата с пълни хора. Най-много мразех да работя със дебелаци., особенно
когато преди това им е направена аутопсия и червата им се разсипват по земята и
цялата тази разлагаща се тлъстина, гадост!
Преди малко спомена нещо за Вампирът Убиец – Ричард Трентън Час. Той не е ли
от Сакраменто?
Да, във вторият погребален дом в който работих, бяха докарали телата на няколко
от неговите жертви – мъж, жена и тяхното дете, така че имам представа как той
осъкатявал жертвите си. Те бяха наистина брутално накълцани. Те бяха изкормени
с лайна в устата си. Доколкото знам Час беше започнал с убиване на животни и
пиенето на кръвта им, а след това реши че е готов и за хора. Препаратора който
балсамира труповете каза, че рядко нещо може да го отврати, но когато видял
телата му станало зле!
Коя е най-странната случка за която се сещаш.
Еми… Имаше едно хлапе което беше изпаднало от колата докато майка му правела
завой и след това прегазила главата му. Един тип се беше гръмнал в главата с
ловджийска пушка, което разбирасе му отнело няколко изтрела и изглежда е отнело
доста време, но разбирасе накрая успял. Имахе един тип над който работих, беше
травестит който някакси се беше удошил със чорапогащите си. Не мисля че беше
умишлено, предполагам се е опитал да увеличи оргазма си чрез задушаване и в
един момент се е оказал сисящ, изглежда няма да е първият който прави тази
грешка.
А, какво ще кажеш за най-необикновеното погребение?
Преди время някакви религиозни фанатици правеха погребение за един от тяхните,
и не поискаха балсамиране, само обличане и поставяне в ковчега. Принципно не го
правите, но решихме да бъдеме мили. Та стояхме си ние с колегите, когато те чух
че някои се провикна “Надигни се от гроба в името на Исус!”, тогава видяш ,че
те казваха разни молитви и биеха шамари на трупът за да се съживи. Това беше
наистина странно.
Изглежда има някакво другарство, братство между погребални агенти, почти
като секретно общество.
Да почти. Хората който работят по погребални бюра се подкрепят много, защото
повечето хора не биха имали нещо общо с тях, заради професията им. Винаги
когато съм на гости или парти, ме представят като: “Вижте това е Карен и тя е
погребален агент”, а не казват тя е сектератка или нещо такова. Много хора имат
погрещното схващане ,че сме много сухи, сериозни и тн, което не е вярно защото
ако доидат в препаратната и чуят какви лафове си разправяме сигорно ще паднат
на земята.
Свидетелствал ли е някой от тези погребални агети срещу или в твоя подкрепа?
Един от погребалните шефове беше попитан колко често се е зблъсквал с подобни
случай на педофилия и тои отговори: “Еми не съм чувал в наща професия да са се
случвали такива неща, камоли да имаме проблем с това.”
Но, това е голяма лъжа!
Да, именно… некрофилията е по-широко разпространена отколкото повечето хора си
мислят. Просто погребалните не го съобщават, по обясними причини. В едно от
местата кадето се бях промъкнала ме бяха заловили повреме на акта и просто ме
пуснаха, без никакви проблеми.
На друго място кадето работих, някакъв тип доиде при мен и ми каза “Някой е пипал
труповетре. Изглежда в опитвал да се чука с тях!”,а аз казах, ‘О господи
найстина ли?” мисля, че по-късно са се досетили.
Един погребален с които рабетех беше маниак на това трокира труповете, и го
правеше с пениса на всеки мъжки труп. Спомням си, че казваше “О виж, изглежда
някои се е надървил.”
Този туп беше наистина странен. Изглеждаше като Лари от Тримата глупаци. Мисля,
че имаше някакви некрофилски наклонности. Ставаше много убезпокоен когато
нямаше женски трупове. Един път го спипах в препараториума със свалени гащи,
каза че просто искал да пикае в умивалника в края на масата,.. Казах му, “Няма
да кажа на никои ако и ти не кажеш.”
Спомена, веднъж са те хванали докато си се забавлявала с един от труповете?
Да, Бях опитала да се самоубия и живееш наблизо до този погребален дом, и реших
да отида в мавзолея и да го направя, който имаше враета към препараториума. Бях
зациклила там, много депресирана, когато реших да опитам да отворя врата с
шофиорската си книжка, опитах и стана, неможех да повярвам. Влязох вътре и се
оказа, че има някакво тяло, позабавлявах се с него, и напълно забравих за
намеренията си да се погубя. Казвах на хората с които живееш, че преспивам при
прятели и няколко пъти ходех там, а когато нямаше трупове просто се измъквах…
Око седмица след това се пормъкнах в погребалното бюро. Бях отново с стаята за
препариране, когато изведнъж почусвтвах, че има някой наблизо. След това чух
кяк някои се приближава. Тихо скочих от масата и покрих трупа отново с чершафа.
Дрехите ми бяха раздърпани имаше кръв насвякаде, тогава видях един отворен
ковчег в съседното помежение затичах се и се скрих зад него. Ковчегът беше
върху кутия, така че можеха да видят краката ми. Бяха мъж и жена който
недоумяващи и ме питаха: “Коя си ти? Какво правиш тук?” единият от тях каза,
“Отиди да вземеш пистолета, а аз ще звънна на полицаите”. Знаех, че има само
един изход затичах се по коридора, и понеже познавах мястото се отправих към
изхода от кадето да се измъкна.
Тогава имах един прятел които работеше там и ми беше казал “Някой е влизал в
погребалното, и знаят че си ти.” След това сложиха алартма там, предполагам са
повикали полицията но за щастие нямаше никакви обвинения към мен. Сигорна съм,
че неискаха да има публичност относно случката.
Това беше последният път когато бях на косъм, освен, че бях ровила из няколко
гроба.
Според тебе, има ли някаква разлика напоследък в това как хората приемат
некрофилията?
Еми да, дори бих казала, че е доста голяма и коренно различна в сравнение с
преди. Всъщност хората не са съвсем некрофили, те са по скоро псевдо-некрофили,
таят в себеси някакво, при едни по-голямо,при други по-малко, влечение към
смърта – култ към нея. Мисля, че има хора който биха пробравали това което
правя аз, стига да им се отдаде възможност.
Предполагам е много обезсърчаващо когато някои каже “трябва да те
излекуваме” или пък “би трябвало да си като нас.”
Така е. Известно време си мислех, “Гадост, това не е нормално. Защо не мога да
бъда като другите хора. ” Наложими се да претърпя голяма борба със себе си, но
накрая просто се приех такава каквато съм. Просто това е природата ми и трябва
да се наслаждавам на това което ми предлага живота. Не харесвам да се правя на
такава каквато не съм.
Всъщност хората който се опитват да ме поучават и да ме критикуват имат много
по-големи проблеми от мен. Например имах прятел гей, който след като разбра, че
имам некрофилски наклонности ми каза: “Можеш да гориш в ада заради това.”
След 79-та, когато бях на изпитателен срок и част от изискванята бяха да
потърся помощ, и да се подложа на терапия, имах една много прятна колежка която
ме приемаше нормално както и повечето от останалите колеги. И колкото повече
разговарях с тях, разбирах, че некрофилията е много важна за мен и единствената
причина да имам проблем е че неможех да го възприема. Просто защото се мъчех да
живея по стандартите на останалите. Така че терапията и всички хора който се
опитваха да ме променят успяха да допринесат за изясняването на чувствата ми…
Помислете си над прочетеното, защото неможе да избягате от това което е
отредила съдбата!
NO ESCAPE FROM DESTINY !
Почти мигновен и не много сполучлив превод : Стефан Стоев.
Извинявам се за правописните грешки!
Последни снимки
Календар
