Моля, въведете потребителското си име и паролата, или се регистрирайте!




 
Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Latest topics
Септември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
CalendarCalendar

Share | 
 

 Тимъти Маквей борец за свобода

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 34
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Тимъти Маквей борец за свобода   Вто 03 Апр 2012, 00:09

Централата на агенцията в предградията на Вашингтон е сред най-строго
охраняваните федерални сгради в САЩ. През 1995 година сигурността й е
вдигната до ниво 4, т. е. с голям риск от нападение на терористи.
Причината - на 19 април същата година екстремистът Тимъти Маквей
взривява правителствена сграда в Оклахома сити. По това време в нея се
помещават офисите на ФБР, на Федералната агенция за регулиране на
алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви, и на ДЕА. Маквей
обвинява тези ведомства в неоправдана намеса в човешките права.
В
резултат днес щабквартирата на агенцията е обградена от хидравлични
стоманени пътни бариери, метални детектори и множество охранителни
постове.
Шефът на ДЕА и неговият заместник се назначават от
президента на САЩ и се одобряват от Сената. Всички останали служители
по-надолу в йерархията на агенцията - шеф по операциите, главен
инспектор, трима помощници администратори и т. н., са държавни
служители. Ръководителят на ДЕА се отчита пред главния прокурор на САЩ,
който е и правосъден министър.
Агенцията има 227 офиса във всички американски щати и още 86 представителства в 62 страни.




и това съм го взел от правителствен сайт... (новинарски)
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 34
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Тимъти Маквей борец за свобода   Чет 05 Апр 2012, 00:39

За тримата от "Парашутната епопея"

по Дамян Дамянов

По Ботевски луди могат
само трима другари,
голи да влязат в живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само идеалиста и лудия дръзват
с юмрук да трошат окови!
Българийо, майко, горд съм до сълзи
че раждаш и луди антиробове - анархисти





Христо Несторов в по-млада възраст

Горянското движение е една от най-забравените и рядко споменавани
страници в българската история. То поставя началото си още през 1944 г. с
идването на правителството на ОФ на власт като образно може да се каже,
че обхваща три основни периода. Първият период обхваща времето
1944-1946 г., когато въоръжените горянски групи се формират предимно от
подофицери и офицери от армията и полицията на Негово Величество Цар
Борис ІІІ, които не са съгласни с настъпилите промени след 9 септември
1944 г. Вторият период може да бъде отределен във времето 1946-1950 г.,
когато в горянското движение се включват многобройни представители на
разтурените от комунистите партии – БЗНС, БРСПД, звенари, бивши дейци на
ВМРО и СБНЛ и дори множество разочаровани членове на БКП – предимно
трайчокостовисти. Най-голям размах движението добива в периода 1950-1954
г., когато в борбата се включват освен дейци от вътрешността на
страната, така и множество емигрантски чети, които или скачат с парашут в
самата България, или извършват диверсантска дейност и рейдове по
границите.

Групата
на Христо Несторов от село Габарево действа в България именно в третия и
последен период на въоръжената антикомунистическа съпротива в България и
има, както интересен период на подготовка, така и интересен боен път.
Групата се събира през октомври 1952 г. в Париж. Тя се състои от Христо
Несторов-Щако, Дончо Караиванов и Милю Иванов-Казака. С помощта на
звеняра Янко Дишлиев(един от хората на Дамян Велчев във Франция) те са
настанени в квартира на улица „Колониал Фабиен” № 24 като всеки от тях
предоставя собствена автобиография, попълнен въпросник и две снимки. В
края на октомври същата година тримата са включени в група за
шестмесечно обучение по радиотелеграфия, както и в школа, където
усвояват методите на нелегалната борба и диверсантско-разузнавателната
дейност. Христо Несторов, който е ръководител на групата, има дълъг опит
в това – дългогодишен анархист и разочарован партизанин, той е натрупал
ценен опит в подобни дейности.








Снимка на Христо Несторов(известен с много псевдоними - Щако, Ицата, Ганчо, Богдан, Добрин, Страхил)

През
май 1953 г. групата отлита за Гърция, от където трябва да се прехвърли в
България. Първият опит да се премине на българска земя обаче пропада,
поради придошлата река Доспат в района на град Драма. След това те се
връщат в Гърция, където преминават десетдневен курс по парашутно дело, а
след това се завръщат за известно време в Париж, за да довършат курса,
но вече при френски инструктури. Така на 10 септември 1953 г. те отново
са в Атина и през нощта на 22 срещу 23 септември скачат с парашут над
местността „Патеришка поляна” в Габаревския Балкан. Добре въоръжени и
екипирани те разполагат с 4 радиостанции и 1 ръчно динамо, 3 автомата, 1
автоматична пушка, 4 пистолета, ръчни гранати, спални чували, компаси,
карти, медикаменти и храна. При десанта обаче един от парашутите къса
въжетата и се губи. Групата взема колективно решение Милю Иванов да
остане да търси изгубения парашут, докато Христо Несторов и Дончо
Караиванов се насочат към Павел баня. Целта е по възможно най-бърз начин
да бъде установена връзка с верните им хора.


В
Павел баня те се свързват с Иван Манчев, Иванка Иванова, Стойно
Кавръков и Дончо Христов Караиванов(братовчед на Дончо Караиванов).
Отзив идва и от Габарево, където подкрепа отказва дългогодишният приятел
на Христо Несторов Тодор Полидов(Вопито). По това време Казакът не
успява да намери парашута и се крие 20 дни в една плевня, докато успее
да установи връзка с брат си Иван. Историята на самия парашут обаче е
крайно интересна. Той е намерен от горски работници, които скриват
оборудването в един зид и си ушиват ризи от ефектния плат на парашута.
Новите им дрехи направили голямо впечатление на приятели и познати. За
съжаление обаче впечатлили и ДС...






плоча с образа на Бакунин - из къщата на Христо Несторов



Горянската
група отново се събира като към нея се присъединява и Емилия – жената
на Дончо Караиванов. Подпомагнати от ятаците, те си правят землянка в
местността „Кавак дере”, където впоследствие и презимуват. Истинската
борба трябва да започне с настъпването на пролетта и раззеленяването на
гората. По това време ятаците доставят на горяните освен храна и дрехи и
информация за предвижването на войските и милицията. В землянката обаче
вече се кроят планове за действие. Целта е да се установят връзки с
други горянски групи и представители на разтурените опозиционни партии
като се създаде общ фронт на борба под името ОСС(Общ Съюз на
Съпротивата). На 13-14 ноември 1953 г. групата се опитва да установи
връзка с Париж, но опитът пропада, тъй като динамото е загубено. Тогава
Милю Иванов слиза до Павел баня с двама ятаци, опитвайки отново. В този
миг обаче токът спира. Скоро електрозахранването е възстановено, но
Казакът се съмнява, че ДС може се опитва да засече радиовръзката и той я
прекратява. След няколко дни се връща в землянката.


Зимата
още не е достигнала края си, когато из селата Турия, Габарево и Павел
баня плъзват агенти на ДС и милиционери. На 26 и 26 март 1954 г. целият
район вече е блокиран от войска и милиция. На 28 март са арестувани
Дончо Христов Караиванов и Христо Карапетров, ятаци на групата, които са
отведени в Стара Загора за разпит. Войската и милицията започват
претърстване на района, като се отправят към землянката. В операцията
участват 2 и 3 оперативен полк плюс 2 картечни роти, натоварени на общо
23 камиона. В небето над гората кръжат няколко самолета. На местното
население е казано, че войската ще провежда учения и ще има стрелба.
Освен войска в разбиването на групата участват също така милиционери и
партийни членове. Комунистите превъзхождат четиримата горяни безброй
пъти.


Първа
забелязва придвижващите се към землянката войници и милиция Емилия
Караиванова. Тя уведомява останалите, които вземайки всичко
най-необходимо напускат землянката и се спускат в близкото дере. Там
обаче се натъкват на патрулни двойки, разбирайки че са обкръжени.
Битката започва. С помощта на стрелба и гранати се пробиват първия обръч
на блокадата като Христо Несторов е тежко ранен. Той се уговаря с
останалите да ги прикрива и ако оцелее да се срещнат западно от Павел
баня. Милю Иванов, който носи радиостанцията на гръб, е тежко ранен от
граната и изгубва съзнание. Христо Несторов продължава с прикриването на
групата и след като патроните свършват прекратява стрелбата. Смятайки,
че съпротивата е сломена войниците и милицията започват претърстването
на района, за да приберат телата на убитите и ранените. Натъкват се
обаче на полумъртвия Щако и щом го наобикалят той взривява две гранати,
които е скрил под тялото си. Самоубива се и ранява десет души. Милю
Иванов е заловен и отведен в болница, за да бъде лекуван и после съден.
Дончо и Емилия Караиванови успяват под прикрието на нощта да се измъкнат
от обръча с борба и да достигнат местността „Гьоловете”, западно от
Павел баня. След това пресичат река Тунжда в посока село Александрово и
се насочват на запад. След около шест месеца се добират до Франция.
Разгромът на горянската крупа е изложен в „Доклад
за колегиума по изводите от проведената от вътрешни войски на 25 и
26.ІІІ.1954 год. бойна операция по унищожаването на
парашутно-диверсантска група южно от с. Павел-баня, Казалъшко”
, подписан от Началникът на Вътрешни войски генерал-майор Гилин. Докладът е отпечатан в 14 екземпляра с гриф „Строго поверително”. За смъртта на Христо Несторов той казва поверитално: „По
нареждане на командира на оперативната група майор Стоянов използувайки
резерва си и бойци от прочистващата група организира преследване на
бандитите в блокирания район и благодарение на умелите боеви действия на
лейт. Ж. Я. П. и редн. Ц.А . от Николаево съчетано с правилното
използване на разискни кучета бе ликвидиран главатаря на бандата.”
(правописът
е запазен автентично). Докладът показва редица слабости на
организацията на тогавъшната армия като подчертава лошия морален дух,
недисциплинаростта на войниците и некомпетентността на командирите да
осигурят всичко нужно за провеждането на операцията и най-вече нужната
дисциплина.







генерал-майор Гилин(с бялата коса)

След разгрома на групата ДС започва чистка в региона като са задържани 8 души от Павел баня и Габарево. Те са съдени в София и по
присъда № 88/11.ІХ.1954 г. се признават за виновни следните лица: Иван
Лалев Събчев на 38 г. от Павел баня, Дончо Иванов Караиванов на 38 г. от
Павел баня, Христо Иванов Караиванов на 42 години от Павел баня, Стойно
Христов Кавръков на 39 г. от Павел баня, Тодор Иванов Полидов на 44 г.
от Габарево, Иван Иванов Иванов на 34 г. от Павел баня, Иван Дончева
Иванова на 51 г. от Павел баня, Стана Тъмнева Христова-Караиванова на 59
г. от Павел баня
. Те са осъдени в „ИМЕТО НА НАРОДА” на
затвор между 5 и 15 години, конфискация на една четвърт до една втора
от имуществото и да заплатят солидарно 1022 лева разходи по делото. Милю
Иванов е осъден на 20 години затвор и конфискация на цялото имущество.
Присъдата му обаче е заменена с нова и по присъда № 1601/1955 г. той
получава смъртно наказание, което е потвърдено от Президиума на
Народното събрание. Казакът е разстрелян.
Върнете се в началото Go down
 
Тимъти Маквей борец за свобода
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Извън темата-
Идете на: